Най-важната, разкрита от Бог причина, за да паднеш в ада, част 6 от 11

Сега, говорихме за арогантността. Хората си мислят, че като ходят на църква или са свещеници и имат много последователи и са уважавани от обществото, и заради външните си прояви, изглеждат сякаш следват Бог и уважават Бог и изпълняват Божията Воля, но те не го правят. Те просто използват позицията си или външните си дейности в религиозната сфера, за да се хвалят или да се чувстват горди, да се чувстват святи, вярващи, добри. Това са хората, които ще бъдат хванати от майа, защото те ви познават. Те могат да четат мислите ви сякаш гледат дланта си, и ще ви завлекат надолу. Така че ще имате само два избора: да се присъедините към тях, за да бъдете зъл демон, подчинени на майа, или да отидете в ада.

А адът, дори не искате да изговорите тази дума, защото това е най-ужасното нещо отвъд всякакво въображение. Прочетете преживяванията, близки до смъртта на хора, които са ходили до ада заради карма или по някаква свята намеса, върнали са се към живот и са ни разказали. Или някой специален, избран човек е бил отведен в ада от Господ Исус или от велик Светец, за да види ужасяващите сцени там и да се върне в света и да разкаже на света.

Excerpt from “‘I Went To Hell For 23 Minutes...’ One Man’s Shocking Experience” from Reverend Pastor Vlad Savchuk’s YouTube channel - Oct. 20, 2023, Vlad Savchuk: Може ли да опишете това първоначално преживяване, да ни отведете до този ден, до тази нощ, когато сте имали това преживяване, когато Господ ви е дал това видение?

Bill Wiese: И така, отидохме на молитвена среща, която посещаваме всяка неделя вечер. Прибрах се вкъщи от тази молитвена среща и си легнах. И станах в 3:00 часа сутринта просто за да си взема чаша вода. И изведнъж докато минавах през всекидневната, нещо ме сграбчи и ме измъкна от тялото ми. Видях тялото си да пада на пода и започнах да падам надолу в този дълъг тунел, и той ставаше все по-горещ и по-горещ. И после се приземих на истински каменен под в затворническа килия в ада. Грубо дялани каменни стени, решетки. Мръсен, вонящ, гаден затвор. Но като тъмница. Много строфи говорят за затворническите килии в ада. И така, Влад, бях напълно буден и съзнателен. Също както съм тук сега, и се чудех - как попаднах тук? Защо? И не ми беше обяснено до обратния път, но първото нещо, което забелязах, беше силната горещина. Беше като доменна пещ. И се чудех как мога да съм още жив в тази непоносима горещина?

Исках да стана и да избягам от тази затворническа килия. Но забелязах, че нямам никаква физическа сила. Помислих си - какво не е наред с тялото ми? Ако някога сте се чувствали слаби от грип - е, това е хиляди пъти по-зле. Всяко движение изисква огромно усилие. Но Деяния 17:28 казва: „В Него живеем, и се движим, и е нашето същество.” Дори движението идва от Бог. То е автоматично. (Уау.)

И така, погледнах нагоре. Видях тези двама демони в килията. Приличаха на влечуги. Подутини и люспи по цялото тяло. Огромна челюст, хлътнали очи, ноктите дълги около един фут. И специално тези двамата бяха около 12 и 13 фута (3.6 или 4 метра) високи. Това не е преувеличение. И те крачеха в килията като злобно животно в клетка. Имаха най-свирепото изражение и богохулстваха и проклинаха Бог. Знаем, че богохулството идва от демоничната област. Но тогава те насочиха тази омраза, която имаха към Бог, към мен. Чудя се защо, какво съм им направил? Но единият демон ме вдигна и ме запрати към стената на тази затворническа килия. Огромна сила имат демоните. Аз се сгромолясах, усетих сякаш всяка кост в тялото ми беше счупена.

И трябва да обясня едно нещо все пак. Господ ми обясни, че е блокирал повечето от болката. Не е позволил да я усетя цялата. Само малка част, за да мога да се свържа с хората. Това не е метафорично. Не е състояние на ума. Това е истинска, буквална болка, която ще почувствате в ада. Както и да е, този друг демон в килията ме вдигна, заби нокти в гърдите ми, разкъса плътта ми. Отново си помислих, как мога да съм жив след това? Би трябвало да съм мъртъв. Но забелязах, че имам тяло. Матей 10:28 казва: „Страхувайте се от Този, който може да унищожи душата и тялото ви в ада.” И така, имаш тяло. Но то издържа на тези мъчения. Нямаше кръв или вода да излизат от раните. Просто всичко беше сухо. (Уау.) Няма нито капка вода в ада. И тези демони нямат никаква милост към вас. Имат изключителна омраза към вас. Така че не получавате помощ от милост.

В този момент, Влад, стана тъмно. Сега, повярвах, че Божието Присъствие беше там, за да осветява, за да мога да виждам. Но после Той оттегли Своето качество Светлина. И (мястото) се върна към нормалното си състояние. Абсолютна катранена тъмнина. Просто е толкова зло и нечестиво. Просто сякаш прониква през всяка клетка в тялото ти. Тогава ме изведоха от тази затворническа килия. Бях настанен до тази голяма, бушуваща огнена яма. Тази яма беше около миля (1.6 километра) широка. Просто разбрах това, беше като огромна дупка в земята с пламъци, бушуващи нависоко в тази отворена пещера. Почувствах топлината. Видях огъня. Ето там видях най-напред хора. Виждах през пламъците и видях очертанията. Изглеждаха като скелети на хора и крещяха с горната част на белите си дробове, горящи. И не можеш да различиш мъж от жена, писъците бяха толкова силни. Но Исая 57:21 казва: „Няма мир, казва моят Бог, за нечестивите.”

Няма мир от никакъв вид в ада. Повечето от нас никога не са виждали горящ човек. Имам предвид, това е ужасно. И писъците и тъй нататък, и демони, които блъскат хората обратно, и те нямат сила дори изобщо да се борят с тях. Няма удобно, поносимо ниво в ада. Нивото на топлина е много по-лошо, отколкото умът ви може да си представи. Никога не можеш да спиш. И нямат почивка, ден и нощ. Сега, това предимно означава без почивка от мъките, но също и без почивка изобщо.

Аз стоях отдолу под този тунел, който се издигаше нагоре и имаше демони по всички стени отстрани, по стените на пещерата, някои бяха само два и три фута (60 и 90 сантиметра) високи, някои 12 и 13 фута (3.6 и 4 метра) високи, изкривени, уродливи и гротескни. Имаше змии и аз стоях върху легло от личинки. Никога не съм знаел това, но когато мъртво животно е изядено от личинки след като са изяли плътта, личинките умират. Затова Исус е казал, че където са те, червеят не умира - Той използва думата личинка - защото плътта никога не е напълно изядена в ада. Искам да кажа, това достатъчно отвратително ли е? Ти си гладен. Никога не можеш да ядеш. Имаш чувството на глад и жажда. Така че жаждата, която трябва да търпиш, е невъобразима. И трябва да издържиш това, просто гледаш хората как горят и демони те атакуват и тъй нататък. Имам предвид, това е отвъд всяко описание, което мога да дам.

Vlad Savchuk: Осъзнаваше ли, че ще се върнеш и това е във видението, или Господ те остави да почувстваш безнадеждността на това преживяване?

Bill Wiese: Господ блокира от съзнанието ми това, че съм християнин. Аз съм християнин от 28 години до този момент. Но Бог скри от ума ми, че съм християнин, защото ако бях там като християнин, какъвто съм, но не знаех, аз щях да знам да се моля на Бог, Той да ме измъкне оттук. Щях да знам това. Но Той искаше да преживея това, което те чувстват - безнадеждност. Исая 38:18 казва: „Тези, които слязат в ямата, не могат да се надяват за Твоята истина.” И ние знаем, че Исус е казал: „Аз съм пътят, истината и животът.” Те няма надежда за Него, защото е твърде късно. И това всъщност е най-лошата част от ада, защото умът ти, можеш да схванеш вечността там. Тук мислим за времето като начало и край. Но в ада, разбрах, че това никога няма да свърши. Никога няма да избягам от това място.

Excerpt from “I WAS AT THE GATES OF HELL & JESUS SAVED ME!” by Lisa Sharkey - Dec. 19, 2021: Просто започнах да падам и да падам и да падам в тъмнината, като започна да става все по-горещо и по-горещо и по-горещо. И тогава изведнъж сякаш се приземих, като плаващ пясък. Изведнъж почувствах сякаш очите ми започват да свикват както когато се опитвате да се събудите, освен че реалността се чувстваше по-истинска отвсякога в живота ми. Първото нещо, което направих, беше да погледна нагоре. И когато погледнах нагоре, мислех, че гледам към небе, но беше чиста, чиста тъмнина, чисто черно. Буквално, буквално наранява сетивата ти. Чувстваш сякаш огнени стрели, сякаш буквално идват в очите ми, огнени стрели удрят всичките ми сетива. Всичките ми пори, всяка фибра от съществото ми, сякаш буквално удрят толкова силно, докато просто гледам в тъмнината. И аз бях, когато се приземих, започнах да се оглеждам и осъзнах, че съм в яма, като пещера. И беше като, тази пещера беше просто страх. Този внезапен страх не беше като никой страх, който съм изпитвала някога. Беше все едно нямаше Божие присъствие там.

През целия си живот съм се борила с тревожност и паник атаки. Най-лошия пристъп на паника, който съм имала на Земята, бих го умножила по милиард. И това е постоянно. Постоянно, постоянно, постоянно. Страхът е постоянен. Безнадеждността, безнадеждността, чувството, о, Боже мой, просто, разбирате ли, че няма никога, никога, никога, никога, никога да изляза. Заседнал си. Все едно никога няма да се измъкна. Когато започнах да се съсредоточавам върху мястото, където бях и почувствах сякаш бях на около две футболни игрища, а аз се чувствах като мравка, когато погледнах нагоре и видях черни порти, които изглеждаха сякаш горяха. Бяха като въглен. И бяха толкова, о, злото, о, злото. Толкова е трудно да се говори за това. Просто не разбирате колко (е) мъчително, имам предвид, просто... (това е) мъчение. И няма Божието Присъствие.

Дори да нямате Бог в живота си, дори да не вярвате в Бог, поне Го имаме на Земята. Толкова е различно, когато си там. Дори да не вярвате в Бог, душата ви знае, душата ви ще разбере, че сте в ада. И аз бях в ада. И в крайната степен на страх, на безнадеждност, на чувството за самота, на чувството, че си заседнал, умът ми изведнъж започна да превърта живота ми... да превърта всеки грях, който съм направила. Изживяваш го постоянно. И е толкова силно. Изживяваш отново чувствата, своите чувства.

И тази, която остана най-много в ума ми, беше моята майка. Наричам я моята майка. Тя е моята майка. И майка ми е молитвен воин. И тя се е молила за мен през всичките тези години да се измъкна от този начин на живот и да се измъкна от наркотиците. И когато бях в ада, чух я (да казва): „О, Лиза, бих искала да ме чуеш и просто да се върнеш при Исус.” И тогава изведнъж казах: „Иска ми се да бях послушала.” И изведнъж тялото ми се запали. Душата ми се запали. И когато душата ми се запали, беше толкова по-горещо, защото преди имах проблеми като рязане и изгаряне на себе си, защото се мразех. Познавам изгарянията и такива неща. И няма нищо подобно на това, когато душата ти гори. Боли толкова много, сякаш си просто, не е... дори не можеш да го обясниш.

Няма начин да обясниш мъчението. Сякаш се чувах да крещя в главата си. Мислите ми бяха сякаш ако сложиш слушалки или каквото и да е в ушите си и крещиш колкото можеш по-силно, това е милиард пъти по-силно, това, което са мислите ти. Ти си сам в мислите си. Ти си сам в греховете си. Това се повтаря отново и отново, освен крайната степен на страх, безнадеждност, освен огъня, по-горещ, отколкото бихте могли някога да си представите. Не бих пожелала ада и на най-големия си враг. Това е, което се опитвам, това е цялата причина, за да се опитвам да ви разкажа за този свят – защото наистина има ад и той е толкова ужасен и аз не искам никой да отива там.

Ако не вярвате в Бог, о, моля ви, помолете Исус в сърцето си да ви спаси. Ако познавате Бог, о, покайте се веднага. Помолете за прошка. Никога не знаете кога ще умрете. Никога не знаете кога ще дойде Исус. Никога не знаете. И после ставаше все по-горещо и по-горещо и по-горещо и чувствах, че зъбите ми просто скърцат. Скърцаха и чувствах как зъбите ми просто се разбиват и разбиват и челюстта ти е заключена и крещиш в ума си. Няма вода. Няма вода. Чувстваш сякаш устата ти е суха или душата ти е суха, душата ти е толкова суха. Ако имах само капчица вода. Ако имах само капчица вода на езика си, щях да почувствам някакво облекчение.

Викането продължаваше. Има само постоянен плач, постоянно нещастие. Мислиш за времето, плачеш като в най-лошата болка, която си чувствал в сърцето си, като емоционална болка, плачеш и ти тежи - милиард пъти по-лошо. Като казвам милиард пъти по-лошо, наистина имам предвид милиард пъти по-лошо от всяко негативно нещо. Всяко негативно нещо, което сте чувствали някога през целия си живот, ще го почувствате в ада и ще го почувствате милиард пъти и ще го чувствате завинаги и винаги, и винаги, и винаги, и винаги.

Както крещях и скърцах със зъби, желаех, чувствах страха, безнадеждността, всичко, изведнъж бях като: „Исусе, Исусе, Исусе, помогни ми, Исусе. Исусе, спаси ме.” Веднага щом извиках към Исус, бях измъкната от тези пламъци и изведнъж се намерих в линейка. Трябва да ви кажа, че причината да ви разказвам за моето свидетелство е, защото аз съм живо, ходещо, дишащо доказателство за удивителната Божия Милост.

А ако сте мои Божии ученици, тогава трябва да правите това, което съм ви казала или което всички религиозни писания ви казват. Можете да ги прочетете и да проверите. А ако дойдете, преструвайки се на мой ученик, само за да използвате това, позицията и малкото си познание, което сте откраднали от мен, за да отидете и да заблуждавате хората и да подхранвате амбициите си, егото си - тогава майа ще ви направи свой ефективен инструмент. И тогава ще бъдете неин подчинен и ще правите всичко, което поиска, или иначе... Ето защо; както Рума или Тран Там, или каквито и да са всичките му имена, прави това.

Photo Caption: Благородни същества носят короната

Изтегляне на снимка