Аз просто ги моля да се разкаят и да се променят в обратната посока на тази, в която вървят сега, защото вървят в грешната посока. Това е всичко. Също като водач, който им казва: „Този път е погрешен. Вървете по онзи път.” Но ако продължават да вървят по този, тогава ще се срещнат със своя страшен съд. Нищо не мога да направя.
Ако например, шефът на този офис взима подкупи, други по-низши подчинени трябва да го подкрепят. В противен случай – друго нещо. Или ще вървят заедно в една група и всички ще трябва да взимат подкупи заедно, или друго нещо. (Да.) Затова този свят досега в много отношения все още е безпомощен и имаме много пандемии. (Да, Учителю.) Не е само вирусът. Вирусът в обществото, в правителствената система, в социалната система е още по-трудно лечим отколкото КОВИД-19. Но какво да правим? Хората трябва да се научат. (Да, Учителю.)
И каквото и да е, трябва да бъдем търпеливи. Каквото и да са направили, трябва да изтърпят последиците, ако не сменят напълно посоката, ако не се разкаят и променят. (Да, Учителю.) Помолих хората – само се разкайте и сменете посоката. Дори не съм ги молила да бъдат мои ученици. Не съм искала от тях адреса им, имената им. Не съм искала от тях пари или влиянието им, положението им, властта им, за да ми помагат. Нищо! Само ги помолих да се разкаят и да тръгнат в обратната посока на тази, в която са се запътили, защото вървят в погрешната посока. Това е всичко. Аз съм само водач, който им казва: „Това е грешният път. Тръгни по ето този.“ Но ако продължават да вървят по стария път, ще се сблъскат с участта си. Нищо не мога да направя. (Да, Учителю.)
Затова, повече не ме питайте дали благословията на Учителя ще направи всичко да бъде наред. Ще подобри някои неща, но не всичко. (Да, Учителю.) Дори да подобря сегашното поколение, това не означава, че следващото или по-следващото и по-по-следващото ще бъдат добри. Като Исус, например, Той се е жертвал за Своята група ученици и част от роднините им, но не за целия свят. (Да.) И не за всички след Неговото поколение. (Да, Учителю.) Разбира се, учението Му поддържа някои хора в правилната посока. Но пак, главното нещо е това - великодушие, състрадание. Повечето от тях не го осъзнават. Слепци водят други слепци и всички падат в ямата. Това е резултатът. Никой не може да го промени. (Да, Учителю.) Ако слепците водят други слепци, то някой ден всички ще паднат заедно, нали така? (Да.) И ако някой наблизо им съчувства и им каже: „Не, не, не. Не отивайте натам, не продължавайте направо, завийте наляво. Или се върнете обратно и намерете друг път.“ Ако не го направят, какво можем да направим ние? (Така е.) Хубаво е да нахраниш човек, но още по-хубаво е да го научиш как сам да се изхранва. (Да, Учителю.) Второто е дълготрайно и е по-благоприятно за всички. Не може просто да си седят там, да правят всички отвратителни неща към останалите, включително към животните, и да очакват някой Учител да дойде и – абракадабра – всичко да бъде наред. Не е наред за жертвите. Не е честно спрямо животните и жертвите (Да.) на всички злодеяния. Сега вече знаете. Затова, браво на журналистите за благородното им дело, но не знам дали ще окаже много влияние. Може и да окаже влияние, но по-нататък. Надявам се да е по-скоро. И се надявам всички журналисти по целия свят да последват този смел, добродетелен пример на журналистите от Бретан (Британи) във Франция.
О! Толкова съм ниско, че ми се оплита езика. Просто душата ми не е в пълен контрол на тялото ми понякога. Виждате, че бъркам много думи. И понякога не мога да ги произнеса. (Да, Учителю.) Не само тази дума, а много други. Знам ги наум, но не излизат правилно. Както понякога хващам нещо и то пада на земята, изплъзва се от ръцете ми, макар да знам, че съм го уловила в ръката си. Понякога просто се изплъзва от ръката ми. Стисках го в ръка, но то все пак падна. Защото може би нямах енергията да го задържа. Понякога батерията ми е толкова изтощена. Или друг път, зависи. Случва се да не съм се върнала в тялото. Контактът между тялото и по-висшата команда на душата не е осъществен. (Да, Учителю.) Може да се смеете на неспособността ми, но (Не, Учителю.) аз съм всичко. Аз съм унижавана и смирена по всяко време, навсякъде, по всякакви начини. Имам много други неща, за които да се погрижа, дори неочаквани. Винаги имам допълнителна работа, не е само работата за Суприм Мастър ТВ. (Да, Учителю.) Не е само конференцията с вас.
Радвам се, че я проведохме. Защото, без въпросите ви, може би щях да забавя съобщението си кой знае докога. (Да.) Съобщението, което трябваше да направя още на 24-ти юли. Но понеже не ми се слага пудра на лицето и всичко останало (Да, разбираме.) и не ми се преоблича за камерата и от този род неща. А и да ви събера наедно. И се чудех какво да направя, защото съобщението е кратко. Не е дълга конференция, затова не исках да ви събирам, приятели, само за да ви говоря за това. След което си помислих: „О, мога да говоря само по телефона, без видео,“ и мислих, мислих, и така четири-пет дни вече отминаха. Времето минава толкова бързо! Едва вчера осъзнах, че са минали вече пет дни откакто исках да споделя посланието си с нашите хора. (Да, Учителю.) Поне на нашите хора, не на хората отвън, не на непосветените хора, защото не знам доколко те вярват на думите ми и доколко ще се вслушат дори, доколко биха последвали това, което казвам. Затова, поне за нашите хора навсякъде по света, да се грижат за себе си. Това е всичко, на което се надявам. (Да, Учителю.) Разбира се, би било по-добре ако светът също се вслуша, но не тая големи надежди като гледам как е. Смъртта вече чука на вратата на света, а те си карат по старому, правят бизнес както обикновено, спокойно си ядат месо, пият алкохол, говорят глупости и правят каквото си знаят. (Да, Учителю.) Хората умират с невиждан брой. По новините може да видите колко дупки се копаят навсякъде (Да.) и все не достигат за ковчезите и гробовете. Ей така, просто копаят гробове навсякъде където имат място, полагат ги долу - и това е. Без церемония. Гледахте ли го? (Да, Учителю.) Без достойнство. Искам посланието ми да достигне до хората (Да, Учителю.) колкото може по-скоро, за да вземат мерки. За своята сигурност, здраве и живот. (Да, Учителю.) Може да спаси много животи. (Да, Учителю.) Защото, ако постоянно повтаряш дадено нещо, някои думи може и да достигнат до нечии уши. (Да. Надяваме се.) Както в шегата, която прочетохме някъде. Шефът на търговска фирма казал на работника си: „Ако хората не купуват, продължавай да им повтаряш, отново, отново и отново, така има по-голяма вероятност да си купят.“ При което работникът казал: „Да, господине.“ После шефът попитал: „Добре. А ти за какво дойде в офиса ми?“ Човекът отвърнал: „За повишение, повишение, повишение.“ Бързо, бързо, бързо се научил. (Да.)
Други въпроси? ( Защо хората, които водят кучетата на Учителя (при Нея), ако Я доближат, Учителят ще изгуби 14% духовна сила и спестена сила за мисията Й? ) Защото нивото им е твърде ниско. Енергията им е груба, дори и вече да са се издигнали на Четвърто Ниво. Много по-добре е, но някои не са на това ниво. Някои не са на по-високо ниво, само на Трето или Четвърто. Това не е много добре. (Да, Учителю.) Енергията не е достатъчно фина за благосъстоянието ми, особено когато съм на ритрийт. (Да, Учителю.) Когато си на ритрийт, трябва да си напълно откъснат от света. Не трябва да виждаш никого, никакви кучета, никакви същества, нищо. (Да, Учителю.) В миналото, в Тибет, по времето на Миларепа, са им правили… нещо като малка пещера и напълно са се откъсвали. Оставали са там завинаги. Имало е само едно малко отворче, през което хората да им дават храна. А човекът, който е доставял храната, е покривал ръцете си, за да не може да разпознаеш кой е той. Така са правели. (Уау.) Дори ръцете не са се показвали. Когато направих първия си ритрийт в Хсиху, наистина оставих всичко. Казах си: „Ще бъда сама – без кучета, без хора, без Суприм Мастър ТВ, без работа, без нищо.“ И моментално изпитах такъв мир. Такава… О! Такава радост. Такова удовлетворение. Това беше единственият път. Но после, тъй като много неща не бяха правилни в работата за Суприм Мастър ТВ когато не съм там, не можех да я изоставя.
Така че, не знам дали наистина съм на ритрийт. Опитвам се, но не е както трябва. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Не е нормалният ритрийт. Може би е по-добре от нищо. Вече ви казах, че не е на 100% ефективен. (Да, Учителю.) Но какво да направя? Аз съм само една. Трябва да върша много неща. Разпръснала съм се навсякъде. Следващият въпрос, ако този отговор (Да, Учителю.) ви задоволява? (Да, Учителю. Благодарим Ви.) Защото енергията ви е твърде груба. Нивото ви не е достатъчно високо. Ето защо. Затова губя. Понякога, по време на ритрийт, заради спешен случай, понеже кучето почина, виждах кучетата от време на време, след което веднага настъпи хаос. Веднага. (Уау.)
( В тази връзка, ако посветените не трябва да доближават Учителя повече от девет метра, какво става, когато Учителят говори по телефона с тях? ) Да. Какво за това? Ще загубя със сигурност, защото ще го излъчите по [Суприм Мастър] ТВ, за да го гледа целият свят, не само вие. Трябва да се жертвам. (Да, Учителю. Благодарим Ви.) (Благодарим Ви, Учителю.) Какво друго ми остава? Знам всичко това, но все пак го правя. Дори Боговете/Богините и Окончатеният Учител ме предупредиха. Казах: „Трябва.” Дори кучетата ми го казаха. Дори моите кучета, някои от тях се опитаха да създадат много проблеми с работната ми организация, за да престана да работя. Направиха го дори нарочно. Казах им: „Не го правете отново. Аз върша това доброволно, трябва да го правя, защото никой друг няма да го свърши като мен.” Казах на кучетата да престанат. И те престанаха. Искаха да ме предпазят. Казаха: „Човеците не заслужават Вашата саможертва, а Вие губите стойността Си и сте безпомощна и безсилна като сега.“ Аз им отвърнах: „Не се бъркайте в моята работа.“ Сега вече знаете цялата истина. (Разбирам.) Трябва да го правя. Най-малкото, за да предпазя вас и братята и сестрите ви посветени. (Благодарим Ви, Учителю.) Ако останалите хора не се вслушват, то поне да предупредя вас – моите ученици. Защото, ако не го кажа, те няма да знаят. (Да, Учителю.) Много от тях вече дори не гледат телевизия и не знаят новините. (Така е, да.) Или са твърде нехайни. И също имат членове на семейството, които смятат, че няма значение ако те излизат навън и без предпазни мерки и нехайно. (Да, Учителю.) Затова трябва да им го кажа, за моя сметка. Така е вече от десетилетия. Така че какво да говорим за сега? Боговете ми казваха това и онова, но аз невинаги правя онова, което Боговете са ми казали. (Да, Учителю.)
