( Вярвала е, че аз ще мога да й помогна. „Не те послушах, докато бях жива.“ ) Добре е, че имаш някакъв афинитет с нея. ( Да, тя много съжалява. Каза ми: „Трябва да вярвам в теб и Учителя ти, Върховният Учител Чинг Хай.“ В онзи ден, адът беше изпразнен поради милостта на Учителя. ) След което тя се е преродила.
( Има още един въпрос от Китай. Имах приятелка, която работеше в един корейски магазин за барбекю в продължение на 15 години. ) Не вегански, нали? ( Не, не вегански. След като собственикът почина от рак, моята приятелка пое бизнеса. ) Това пак си ти. ( По-късно приятелката ми също почина поради болест. ) Да. ( Един ден брат ѝ сънувал, че лицето ѝ, лицето на приятелката, е станало лице на куче. ) Куче? (Лице на куче.) Да. ( Тя наистина се е преродила като черно куче. Но не е искала да бъде куче, затова гладувала до смърт. След смъртта си, попаднала в ада, като понасяла строги наказания всеки ден. Вътрешният Учител ме помоли да я спася от ада, затова отидох в ада. След като повтарях Петте Святи Имена и Подаръка, адът беше изцяло опразнен. ) Хубаво. Това е защото ти практикуваш усърдно и искрено. И имаш афинитет с нея. Много добре. Благодаря ти. Поздравления.
Друго? Това ли е всичко? ( Учителю, искам да кажа нещо за ситуацията в ада, защото много посветени питат дали адът съществува. Дори някои от нашите посветени не вярват в съществуването на ада. ) Разбира се, че съществува! Много хора са били в ада, след което са се върнали и са написали книги по темата. ( Те ме попитаха какво точно е адът, така че… ) Искаш ли да им го обясниш? ( Да. Ако може? ) Давай. ( В деня, в който Учителят се върна в Хсиху от Франция, отидох да Я посетя. Вечерта вътрешният Учител ми каза: „Приятелката ти е попаднала в ада. Побързай и отиди там.“ И аз отидох. Кситигарба Бодхисатва беше там да ме приветства, заедно с четири или пет същества, които слушаха лекциите Му. ) Само четири или пет същества? О, Боже. ( Да, много малко. Адът бе много обширен, но само няколко същества слушаха лекцията Му. ) Там не биха се вслушали. ( Така е. Тогава Кситигарба Бодисатва ми каза: „Нека те упътя.“ След което ме заведе до място, където попадат хората, които ядат месо. Представлява един голям площад с много същества, наредени на опашка отстрани. Средата изглеждаше е по-голяма от футболно игрище. Там имаше същества от петте континента с бяла, черна, жълта кожа и прочее… След известно време, нещо като мелачка за месо изведнъж се спусна от небето. Действително бе мелачка за месо, която съвсем изневиделица се появи от нищото и се чу бръмчене. А после започнаха ужасяващи писъци. ) Разбирам. ( Всички стояха в кръг, чийто диаметър бе един и половина метра. Тогава всички те бяха смлени, с кожа и кръв навсякъде. След като всичко приключи, трябваше да се наредят отново на опашка и трябваше да бъдат наказвани по този начин 3-5 пъти на ден. В този момент, мигновено започнах да повтарям Петте Свети Имена и Подаръка от Седмо Ниво, и целият ад бе изпразнен от всички същества. ) Бяха освободени.
( Тогава попитах приятелката си: „Как попадна на това място?“ Тя отвърна: „Ти ми казваше да стана веган и да променя професията си, но аз не те послушах. След което получих рак и умрях.“ След като умряла, открила, че се е преродила в куче. Спомнила си къде е живяла преди. И отчаяно се втурнала натам, но семейството й не я разпознало. Тя си помислила: „Бях човек, а сега съм куче. Не искам повече да живея.“ И спряла да се храни. Била е само кутре, но е гладувала до смърт. Мислила си е, че след като умре, ще се прероди отново като човек и ще продължи да се наслаждава на човешкия живот. ) Не, кармата не е била изплатена. (Точно така, но тя не е вярвала.) Пак е извадила голям късмет, че е могла да бъде куче. Много по-зле е било да бъде смилана (Да.) от онази машина. ( По-късно тя е съжалила. Казала си, че е трябвало да продължи да бъде куче десет години или повече и после е щяла да бъде добре. Вярвала е, че аз ще мога да й помогна. „Не те послушах, докато бях жива.“ ) Добре е, че имаш някакъв афинитет с нея. ( Да, тя много съжалява. Каза ми: „Трябва да вярвам в теб и Учителя ти, Върховният Учител Чинг Хай.“ В онзи ден, адът беше изпразнен поради милостта на Учителя. ) След което тя се е преродила. ( Да. ) Така е по-добре. ( Благодаря Ви, Учителю. ) Моля.
( След като адът бе изпразнен, тя отишла право в Небесата чрез Силата на Учителя. ) Да. ( За което съм много благодарна. ) Благодаря ти за помощта. ( Благодаря Ви, Учителю. ) Тъй като имаш афинитет с нея, поне си я познавала преди и си й предложила съвет, би могла да отидеш там и да й помогнеш. Тя благодари ли ти? ( Много е благодарна. След като отиде на Небесата, често ми казва: „Ще се науча да практикувам духовно.“ Много е признателна на Учителя и на мен. ) Добре. (Благодаря Ви.) Радвам се, че е отишла на Небесата, но може и да забрави, ако отново се прероди тук. По-добре е някой да я учи там горе, за да продължи по милосърдния път. Иначе, ако падне долу, ще започне пак да яде месо. Може би нашият свят няма повече да яде месо в бъдеще. Това би било добре. Благодаря ти. Благодаря ти. Благодаря, че пътува дотам. Прекрасно е, че си се сетила да повтаряш Петте Свети Имена и Подаръка там. Ти медитираш старателно, иначе, когато си там, можеше и да забравиш. Можеше да се замърсиш с тамошната атмосфера и да забравиш. Ако не практикуваш старателно, може и да забравиш. Нямаше да можеш да спасиш никого и дори можеше самата ти да пропаднеш. Трябват много заслуги, за да не забравиш. Само тези, които имат заслуги и благословии и са практикували искрено, биха могли да се сетят за Петте Свети Имена и Подаръка. Ако сте обикновени хора, не практикувате и не сте добри, там долу ще станете един от тях. Би било трудно. Трябва да практикувате усърдно. Много е важно често да повтаряте Петте Свети Имена и Подаръка. Казвала съм ви това. Те са изключително важни и мощни, и адът би се изпразнил, ако можете да си спомните да ги повтаряте. Притеснявам се само, че няма да се сетите. Ще се сетите, ако слушате Учителя и практикувате усърдно, както сестрата ни разказа. Никога не съм ви лъгала, нали така? (Да.) Винаги казвам истината. Казах им да се свържат с теб и да ти дадат пари за даренията. Направиха ли го? (Да.) Кажи им къде да изпратят парите. (Да, всичко е уредено. )Добре. Купи ориз и веганско мляко за децата. ( Да, всичко е уредено. ) Добре. ( Благодаря Ви, Учителю. Благодаря на Бог. ) Пак заповядай.
( Учителю, искам да споделя моето преживяване. Учителю, Вие сте Великодушният Баща на всички същества от четирите форми на прераждане и от Шестте Пътя. Може би понеже съм монахиня, всичките ми преживявания са за невидими същества. Благодарение милоста на Учителя, имах възможността отново да облека монашеска роба през март тази година. После отидох до връх Утай, след като вътрешният Учител ми каза така. Затова отидох до връх Утай. Горе в планината получих вътрешно напътствие да отида до пещерата Майка Буда, където живее 1000-годишна змия-дух. Той практикува духовно. Даде ми вътрешно съобщение – да го поканя в мала броеницата ми, след което ще ми бъде възложено да отида в Япония в края на април.
Беше краят на март, когато отидох до връх Утай сама. Когато отидох до върха, само знаех, че трябва да съм там, но нямах представа защо. Отидох сама и се сдобих с брошура за пътуване. Имах силна интуиция, че трябва да отида до пещерата на Майка Буда. Там живееше една змия-дух на 1000 години. Когато стигнах там, го поканих в мала броеницата ми. Но вътрешният Учител ми каза, че тъй като змията бе на 1000 години, нямаше да мога да понеса студенината й. И така, първия път, когато отидох там, духът започна да общува с мен. Изпрати ми послание, молейки ме да му позволя да влезе в мала броеницата ми преди да се върна в Тайван (Формоза), за да може да дойде с мен; защото искаше да учи Дармата с Учителя, и щеше да ми помага, когато отида в Япония. Когато стигнах до връх Утай, усетих, че една змия проникна в мала броеницата ми. Помислих, че е същата. Но когато медитирах онази нощ, открих, че не е тя, а една бяла змия на 500 години. Помислих си: „Това не е добре. Вътрешният Учител ми каза да направя нещо, а аз не направих както трябва.“ Помолих бялата змия да излезе. Казах й: „Бог нямаше предвид теб. Моля те, излез оттам.“ Бялата змия излезе. Можех да я видя, но не много ясно. Почувствах, че е приятелски настроена към мен. Попитах я: „Кой си ти?“ Оказа се, че това е пазителят ми, когато бях монахиня. ) Пазител? ( Да. Змията бе бог-пазител. Бе специална. Обикновено монасите и монахините са предпазвани от пазители само когато са в храма. Когато напуснат храма, не са предпазвани. ) О! Удивително! ( По онова време, една двойка светски практикуващи, която не познавах, дойде при мен. Те практикуваха будизъм и даоизъм. Казаха ми: „Учителю, трябва да напуснеш храма, защото имаш други афинитети. Трябва да напуснеш храма си.“ Стори им се странно, че пазителите на храма са им казали, че ще ме предпазват където и да отида. Нищо не усещах, докато бялата змия не излезе и тогава разбрах, че тя ме е предпазвала.
Това, което ми се случи по-късно по пътя за Япония, дълбоко ме докосна. Когато се върнах от връх Утай, змията-дух беше с мен. Нарекох го „Джи Ин.“ Поканих го да влезе в мала броеницата ми и го донесох в Тайван (Формоза) с мен. Вътрешният Учител ми каза да нося броеницата със себе си, когато идвам на ритрийт, за да може той да дойде с мен, и когато се връщах вкъщи, щеше да се прибере с мен. Един уикенд го донесох на ритрийт. През този уикенд много посветени видяха змии. Тези змии дойдоха, за да почетат този крал на змиите. Ясно го видях вътрешно, но умът ми се съмняваше. Един ден, един посветен… ) За какво имаше съмнения? ( Просто умът ми има навика да се съмнява, но аз съм свикнала да се доверявам на интуицията си. Един ден, една посветена ме возеше с колата. Погледна броеницата ми и ми каза: „Будистки учителю, много е странно, но има нещо скрито във вашата броеница.“ С любопитство я попитах: „Какво виждаш там?“ Тя каза, че вижда тъмносиня змия. Да, това бе цветът й. Това подсили вярата ми, че трябва да слушам напътствията на вътрешния си Учител.
После змията дойде в Япония с мен. Когато самолетът потегли и летеше над тайванския (формозкия) пролив, змията се спусна дълбоко в океана за да помогне на страдащите същества, които бяха умрели при корабокрушения и други трагедии. Изведе ги на повърхността и Вие, милосърдният Учител, ги отведохте. Аз отидох само до мястото, което бе поразено от цунами през 2011 г. Отидох там да медитирам, повтарях Петте Свещени Имена и Подаръка, и пуснах Суприм Мастър ТВ. Когато отидох там, получих вътрешно послание да донеса Небесното Бижу „Освобождение,“ по дизайн на Учителя. Взех назаем две гривни „Освобождение“ от една посветена и ги сложих на двете китки. Когато медитирах, видях блестяща Светлина. След това безброй чувстващи същества бяха освободени от Учителя. И Джи Ин също бе духовно издигнат. Вътрешният Учител го помоли да се върне в пещерата Майка Буда, за да продължи да практикува. Сега усещам, че понякога идва да ме навестява. Благодарна съм за милостта на Учителя.
Колкото до „белия дух“ в онзи момент, вътрешният Учител ми каза, че нивото му не е било достатъчно високо, за да остане в Ашрама Нова Земя. Затова първо го оставих на друго място. След като практикува и направи някои определени неща, в момента е в Ашрама Нова Земя. Това е усещането ми, но не съм сигурна дали бялата змия наистина е в Ашрама Нова Земя. ) Той е твой приятел, но нямаш представа и затова питаш мен? ( Да. ) Невинаги проверявам змиите. Заета съм с други неща. ( Да, потвърдено е, че Вие сте милосърдната Майка на всички чувстващи същества. Вие спасявате и пренасяте всички създания! ) Чрез теб змията е получила помощ. Тялото й е на змия, но душата е духовна.
Ние, хората, не живеем толкова дълго. Змиите и лисиците понякога могат да живеят до няколкостотин или няколко хиляди години. Също и костенурките могат да живеят дълго. Те разбират духовната практика и са много великодушни. Ти имаш афинитет с тях. Чудесно. ( Учителят помогна на всички тях. Без Вас, не бих могла нищо да направя. ) Аз имам нужда от инструменти. Ти си добър инструмент. ( Благодаря Ви за окуражаването, Учителю. ) Пак заповядай. Някой друг да има змии или тигри? Чували сме много истории за лисици, костенурки или змии, които са практикували духовно дълги години. Мислим си, че това са просто вълшебни приказки. Но те са действителни. Всички живи същества практикуват духовно до някаква степен, колективно или индивидуално, също като нас. Хората не са единствените, които практикуват духовно. Човеците имат повече заслуги. Рядкост е да се сдобиеш с човешко тяло. Но останалите същества също практикуват духовно. Чухте го току-що.
